100 години от “ВОСР”: Пролетарии от вси страни, извинявайте!

VOSR
 

Близо 160 години призракът на комунизма броди по Европа и света. И днес все още милиони хора на планетата искрено вярват в „научния комунизъм“. За негова рождена дата се смята 1848 г., когато в Лондон е публикуван „Манифест на комунистическата партия“ от Маркс и Енгелс. Според тях капитализмът е изчерпан като политически и икономически модел, еволюционното му развитие е невъзможно, затова неминуемо ще се стигне до революция и установяването на пролетарска диктатура. Всичко щяло да започне в развитите страни с преобладаващ пролетариат, когато той се осъзнае напълно. Каква точно ще бъде формата на диктатурата, как ще функционира, Маркс и Енгелс не изясняват, сметнали са, че от само себе си формата ще бъде супер демократична – пролетариите ще се самоуправляват.

Петдесетина години по-късно се оказва, че комунизмът в Европа не е получил желаното широко разпространение сред пролетариата. Той си остава до голяма степен поле за изява на студенти, учители, журналисти, адвокати, интелектуалци, служещи, дори търговци и богаташи! Призракът само си броди без изгледи за световна революция. Затова в края на живота си Енгелс допуска, че е възможно двамата с Маркс да са вървели не по най-верния път и историята да ги опровергае ако не напълно, то частично. Тя ги опроверга напълно!

Колкото и да извъртат различни автори, трябва да се признае, че пролетариатът няма отношение към създаването пролетарската идеология – тя бива съчинена и разпространявана от заможни люде. Как тогава, след като не е бил народна, масова идеология се стигна до установяването на комунизма в някои страни в Европа и света? Отговорът на този въпрос трябва да се търси в Русия – всичко тръгва нея. Оттук натам четивото не е подходящо за крайни комунисти и русофили.

През 1902г. един млад руски автор Владимир Ленин, публикува тънката си брошура „Что делать?“. Той смята, че поради своя генезис работническата класа не може да бъде двигател на комунизма, тя мисли единствено за хляба и маслото, и няма „пролетарско съзнание“. Редно е от негово име пролетарски осъзналите се интелектуалци да се заемат с революциите, а след победата им да „образоват“ работниците. За някои това е творческо развитие на марксизма, за други е чиста проба ревизионизъм! Юли Мартов, приятел на Ленин тогава, на шега пише, че според “ленинизма” пролетарската революция ще се прави без знанието и участието на самите пролетарии. Така и се случва в последствие.

След разпада на СССР посткомунистическата руска историография разбулва митовете около Ленин и болшевишкия преврат през 1917г. До неотдавна ни се втълпяваше, че Русия е била бедна и изостанала страна, пролетариите са мизерствали, затова с радост са възприели от Ленин и болшевиките комунистическите идеи. Първата им революция през 1905г. не успява, но втората през 1917г. побеждава!

В действителност, Русия в зората на ХХ век е най-бързо развиващата се икономика на планетата. До 1914г. тя изпреварва по брутен продукт Англия, Франция и Германия взети заедно. Добива и повече петрол от Стандарт Ойл в Америка. Безработицата не е голяма, пролетариите не живеят богато, но прилично, подобно на събратята си от Западна Европа. „Великите сили“ Германия, Франция, Англия, Австро-Унгария и САЩ виждат в Русия една голяма заплаха. Според данни на разузнаванията им до няколко десетилетия тя ще се превърне в световен икономически, финансов и военен хегемон на планетата. Те не бива да го допуснат, за тях е по-добре Русия да бъде хвърлена в една перманентна политическа и икономическа криза, евентуално и да се разпадне на няколко части. Тогава банкерите на „великите сили“ ще ѝ отпускат заеми, бизнесмените им пък ще превземат пазарите и суровините ѝ. За целта те почват да финансират щедро руските революционери.

В прав текст казано: от 1900 г. всички руски революционни движения, партии и кръжоци са субсидирани от заинтересовани чужди разузнавания, банкери, бизнесмени. С техните пари Троцки, Ленин, Мартов, Зиновиев, Каменев, Свердлов и стотици други са живеели по десет – двадесет години в Западна Европа, печатали са книгите и вестниците си, провеждали са конгресите си. Руските пролетарии никога на са събирали пари да ги пращат на своите вождове; не е съществувала обща, всерусийска централизирана структура.

Подтиквана от Запада през 1905 г. Япония напада Русия и опитва да завладее Сибир. След няколко месеца обаче е пред крах. Как да се предотврати той? Чрез метеж в столицата. За целта предават няколко милиона рубли чрез посредници на крайните групировки в Санкт Петербург. Троцки спешно се връща и почва да издава с Парвус /Израил Гелфанд/ „вестник-копейка“ в огромни тиражи. За пръв път изпробват и номера „вестник банка убива“. С лъжливи материали довеждат до истерия банки и вложители. И Ленин се връща да помага както може. Стига се до открит опит за метеж при уж „мирното шествие“ на поп Гапон, предотвратен от царските власти с цената на около 600 убити.

През 1914 г. избухва I Световна Война. Без да има особена нужда Русия се намесва в нея на страната на Антантата. Това води до ново активизиране на крайните революционери, те чакат и работят за военен провал, който да доведе до подходяща обстановка за преврат. Такава е изкуствено създадена през 1917г. в Санкт Петербург. Редовната армия от столицата е пратена на фронта, идват запасняци. Съзнателно е предизвикван недостиг на зърно, заради разстроен график на железниците. Висши военни правят комплот срещу царя, привикват го през февруари в щаба си извън столицата, там пък веднага избухва бунт, оглавен от Керенски, съученик на Ленин от гимназията. Николай II е принуден да абдикира “за доброто на Русия”.

Февруарската революция е дело на радикални буржоазни среди, подпомогнати от заинтересовани чужди разузнавания. Някои руски историци даже говорят за изцяло английски сценарий, надлежно изпълнен от агенти в армията. Англичаните са се страхували царя да не се откаже от войната и да поиска мир без взаимни претенции от Германия, което би било фатално за тях и Франция.

Най-сетне удря часът на революционерите – комунисти; те получават амнистия от Керенски. Германците финансират Ленин и Зиновиев с 300 000 златни марки /разписката още се пази!/ и откарват вагона им с още 30 души до Русия. При заминаването на гарата в Швейцария те са освиркани от руски студенти. Американците пък изпращат „своята“ група революционери – Троцки, Свердлов и компания, общо към 300 души! Те пристигат в Санкт Петербург с кораб, Троцки има и американски паспорт от Удроу Уилсън! Няколко месеца по-късно през октомври болшевиките извършват успешен преврат по изричното настояване на Ленин. В събитията участва странна бригада латвийци, появила се от нищото! Има малко стрелба, малко убити, след пет часа преговори Керенски /съученик на Ленин от гимназията/ излиза от Зимния дворец. Той и правителството му са пуснати по живо по здраво да отпътуват от Русия.

Започва ерата на Ленин и Троцки! Революция без участието на пролетариата и въпреки мнението му. Изборите за Учредително събрание са изгубени от болшевиките, от 715 души те имат едва 175 представители. Разгонват го в началото на януари 1918 година и продължават сами. Избухва гражданска война, жертвите са над три милиона души! В Червената армия първоначално се сражават много чужди наемници като чехи, словаци, австрийци, китайци, латвийци и пр. През 1919г. болшевиките получават сто милиона долара помощ от САЩ, понеже са пред фалит. После Ленин и компания раздават на американски бизнесмени фантастични концесии за нефт, въглища, злато и др. по време на т.н. НЕП /новая экономическая политика/ през 20-те години.

Доскоро в учебниците пишеше – ВОСР е дело на руските революционери. Днес според някои руски историци трябва да се говори за юдо-масонски заговор! От 96 души в ЦК на Болшевишката партия, извършил преврата през 1917г., само двама не са евреи. Всички останали са евреи или полу евреи; Ленин по майка също е считан за полу евреин, както и Сталин. В годините на Гражданската война от 570 души висши партийни, държавни и военни ръководители 450 също са евреи. Твърди се още, че царското семейство е разстреляно по „препоръка“ на Яков Шифт, американски банкер и „спонсор“ на болшевиките. Всичко това е било премълчавано през десетилетията, за да не се развиват антиеврейски обществени настроения. Случайни ли са тези факти или не?!… Все още е загадка, тепърва историята ще се уточнява.

След смъртта на Ленин новият „самодържец“ на Русия е Сталин. Втората световна война го заварва неподготвен, той е принуден да поиска материална помощ от САЩ и Англия като приема три важни условия: да разпусне Коминтерна, да направи демократични избори в завладените от него страни след края на войната и да участва при възможност с армии и на азиатския фронт. Няма как, поради изчерпване на необходимостта, Коминтерна „доброволно“ се разпуска. След май 1945г. руски войски биват прехвърлени в Азия и участват успешно в сухопътния разгром на японците заедно с китайците.

Сталин изпълнява и третото условие, но по своему. Организира в завладяната от него Източна Европа „демократични“ избори. Под надзора на дивизии от КГБ! Така местните комунисти лесно печелят и Източна Европа тръгва по пътя на „народната демокрация“, тоест на пишман социализма по руски. Ако този „справедлив“ строй беше обяснен в разгъната форма и гражданите действително имаха свободен избор – социализмът никога не би се състоял в България, Полша, Румъния и пр. Едва ли някой работник, селянин, служител би гласувал доброволно за превръщането му в роб на червената бюрокрация. Да не може да се заселва свободно, да се придвижва навън и навътре свободно, да се сдружава политически и икономически свободно, за един виц да бъде пращан в затвора, да участва в задължителни митинги и шествия, да не може да избира свободно нито партийните, нито държавните ръководители…

Руснаците трябва най-много да съжаляват за състоялата се ВОСР. Нейните преки жертви историците ги преброяват на 20 милиона души! При стандартно буржоазно-демократично развитие Русия днес би била най-богатата, просперираща и демократична страна на света, а гражданите ѝ биха имали вероятно американския или канадския стандарт на живот. Понастоящем руския бюджет се състои 70% от продажби на нефт и газ, 10% процента от продажба на черни, цветни и скъпоценни метали и оръжия, 20% от разни други.

Какъв е философският извод? Призракът на комунизма беше роден от елита, въведен и експлоатиран насила от него във вреда на обикновените хора. Една идеология не може да победи ако не е доброволно желана и избрана от тях. А всяка справедлива идея, попаднала в ръцете на бюрокрацията задължително бива опорочена.

Според един виц, горе на небето Маркс и Енгелс казали през 1989г. след разпада на соцлагера – пролетарии от вси страни, извинявайте!

 

Андон Михайлов

Comments

comments