“Индийските банани” – горчивият плод на “прехода”

Живкова
 

Новите генерации, за които името на Людмила Живкова не означава нищо – “звук пустой”, въпреки това усещат на гърба си нейното “всичко” – “индизацията” на България.
Като “идеология и практика”.
Най-демоничните демони в индийската философия са демоните на материализма.
Затова, според Людмила Живкова и &, трябва да бъдат подложени на безпощаден “екзорцизъм” до “победен край”… на народонаселението, тази “низша каста”, която изпада в гладен шок при вида на пръскащите се от изобилие западни магазини.
Затова, “другарки и другари”, нека насаждаме светлия и челен опит на “тъмна Индия”, за да изградим съвършения човек – който не консумира нищо в името на “комунистическото всичко”.
/Едва ли Людмила Живкова се е изразила точно така, но нали е важен “духът”, а не “буквата”/.
След последната визита на Людмила Живкова Индия започва да се насажда у нас с ударни темпове като царевицата по времето на Хрушчов. Открива се специалност индология в Алма Матер, българите дефилират в шестцветни индийски t-shirt-ки, а малкият и големият екран едва побират “слона”, станал само след едно махване на “вълшебната пръчица” в ръката Людмилина “наш приятел”. Както показа горчивият опит – “сериозно и задълго”.
Всички тези повърхностни атрибути си заминаха, но “индизацията” остана и не само остана, но се превърна в необявената “икономическа доктрина” на “преходна” и “режимна” България.
В началото на 90-те от затвора беше освободен един от “икономическите гурута” на късния живковизъм – зам.-министърът на външната търговия и “момче за поръчки” от “много вътрешния кръг” на Системата: в икономиката олицетворявана от Андрей Луканов, в идеологията – от Людмила Живкова – полковник Георги Нанев Вутев.
“За последен път се явих на 13-ия конгрес на БКП в НДК в индийски костюм, подарък от един много богат индийски шейх”, разказа тогава Вутев /в частна беседа с автора, но признанието му беше огласено, нали в тези години “гласността” продължаваше по нисходяща “инерция”/.
И ако моят тогавашен почти младенчески и чистосърдечен смях пред този “маскарад” и досега си остава недокоснат от “горчивия опит”, следващото “откровение” на червения “раджа” вледени “карнавалното настроение”.
“И като бяхме с делегацията в Индия, ни заведоха в една фабрика, където индийчета на 15-16 години цял ден работеха за едно бананче”, продължи да си спомня Вутев и тогава видях в очите му пламъче на радостна алчност или на алчна радост/, а и на лицето му изведнъж беше изгряла блажена усмивка. Същински Василий Блажени!
И аз прозрях, и не успях да се подготвя, защото колкото и да се подготвяме за смъртта, тя винаги ни заварва в не-готовност.
“Едното бананче” е било още тогава пренесено в България, в нейната икономика и социум, яхнало за прикритие слона и облечено в евтини тишъртки – шестоцветни, като герданите от оцветени стъкълца за туземците.
За “червените раджи”, заграбили “нашето всичко” в името на “нашето нищо”, бяха останали “бананите” и “куфарите”, с които тяхното “божество” Индира Ганди е получавала милиони долари от резидентите на КГБ.
Над тази “индизация” на България, за да се задържи “сериозно и задълго”, бдят на всички фронтове нейните “жреци” – зиц работодатели, зиц издатели, зиц мениджъри, зиц културтрегери…
С евростредства и пари от партийни субсидии никнат “центрове за духовно усъвършенстване” и “източни практики”, които са рупори на “индизацията” на България 2.0.
Нима най-пресният пример – НДК-гейт, не е пред очите ни, въпреки, че едва ли ще провидим неговите реални мащаби, кастово прикрити от другите “жреци на безправието” – следствие, прокуратура, съд.
Зиц-управителят на НДК /с отсеченото “Людмила Живкова”/ си е развявал коня или слона, както ви се харесва, без нея, но по “нейному”, “индизирайки” чрез натрупване на ползи за своята “каста” и прехвърляне на разходи на народонаселението – политика, упражнявана системно и методично и на много по-високи равнища – например от Владимир Пугин.
Но “индизираните” продължават да вярват, че “величието” на една страна е функция на нейната икономическа, културна и нравствена нищета. Какво, че в путинска Русия “индийският банан” е “импортозаместен” – той е все същият наследен-модифициран “фрукт” – новият “биткоин” на “светлото бъдеще”, към което “четвъртият Путин” и “четвъртият Бойко Борисов” ще поведат народонаселенията си.
Изненадани ли сте от вампирския култ към Людмила Живкова – в последния /но, уви, не “последен”/ брой на гланцираната “фабрика за луксозни съдби” – магазинния “Биограф”, пространна статия ни запознава с “нейния живот и дело”, “смърт и безделие”, след като… След като това издание е било ръководено “отвисоко”, но бдително, от зиц-управителя на НДК, който има едно “тъмно” , пардон – “светло” петно в биограф-ията си – пребиваване в българското посолство в Индия.
Но далеч не само той е “пазителят на индийските банани”. Раздавачът на “банановите биткоини”.
Сладкият плод е сладък не по “природа”, а защото го жадуват безумно.
Така е и с горчивия.
Той не е горчив “по природа”, а защото го ненавиждат безумно.

20170717_163604 (2)

 

 

Добринка Корчева

Comments

comments