Телевизорът – оръжието на олигархията

 

Скандалът с Васил Иванов, разследващ журналист от Нова Телевизия и неговата продуцентка Дарина Сарелска за сетен път показа истинското лице на родните медии – те са рупори на олигархията. Може би не всичките, но… Чрез тях олигархията дирижира нескончаемия български преход.

От половин век насам политика на планетата се прави чрез телевизия. Пресата е загубила своето предишно значение, днес вече има само спомагателна роля. Общественото мнение се формира от Телевизора чрез неговите новинарски рубрики, ток-шоута, публицистични предавания, документални филми и пр. Който владее големите телевизии – владее националния информационен поток и може да формира общественото мнение. На изборите „неговите“ партии и политици получават добри резултати, влизат в НС и правят правителства. После същите пренасочват финансовите потоци към обръчите от фирми на благодетеля си. Част от печалбите той връща в медиите… Това всъщност е и моделът КОЙ.

В България към момента има три големи телевизии: БНТ, БТВ и Нова Телевизия. Преди към тях беше и ТВ7, но фалита на КТБ, откъдето беше финансирана, предопредели и нейния фалит. Те купуват най-новите филми, сериали, спортни предавания, организират най-интересните реалити формати с известни личности и други. Ето защо съвсем закономерно тези телевизии „държат“ образно казано 90% от аудиторията в България. Тоест, почти всички българи следят новинарските и политическите им емисии. Десетина кабелни телевизии успяват да привлекат в някаква степен останалата част от българските зрители.

БНТ е национална телевизия, държавата се грижи за бюджета ѝ. БТВ и Нова ТВ са частни, собствениците и акционерите им формално са ясни. В действителност – има доста неясноти и съмнения. Откъде точно идва финансирането им? Формално – от продажба на рекламно време. И в двете телевизии бъка от реклами за „лекарствени препарати“ без рецепти за „дигане на самолета“ и тем подобни. Доколко са реални и търговски оправдани тези реклами?! Само собствениците на фирмите, които са ги платили, знаят. И в двете телевизии има парични игри на късмета и лотарии! Явно и това е начин да се пълнят касите, за да се поддържа зрителският интерес.

Общо трите големи телевизии имат над 10 000 часа годишно политически информационен поток, следен редовно или частично от 6 млн души. Няколко по-сериозни кабелни телевизии разполагат едва с 1000 часа общо годишно информационен поток, следен от 500 000 души. Останалите български граждани или са много млади или прекалено възрастни, или крайно незаинтересовани от каквито и да е новини, и изобщо от телевизии.

Ако горните цифри бъдат преизчислени, макар и условно, в „политически капитал“ – собствениците на трите големи телевизии имат 99 лв, а тези на малките кабелни оператори – имат общо1 лев. Познайте кой ще спечели изборите, без значение за парламент, за президент, за кметове и общински съветници? Естествено, тези политици, които могат да изхарчат 99-те лева на трите големи телевизии. С един лев какво може да се купи на политическия пазар? Нищо.

Партиите, влезли в парламента, получават от държавата субсидии за дейността си по 11 лв на гласоподавател. На година! По тази схема ГЕРБ е взела над 120 млн лева от държава откакто пребивава в парламента, БСП също над 120 млн лв, ДПС към 40 млн лв и т.н. Какъв шанс имат партиите и личностите, които не ги пускат в трите големи телевизии, да се качат на политическата сцена? Без пари, без национален ефир?! Почти нулев шанс!

Трите големи телевизии отразяват единствено ставащото в НС, правителството и няколко други партии от статуквото. Извън тях няма нищо на националния политическия небосклон, идейният пазар фактически е затворен!

Освен това тези телевизии имат строго определени граници на допустима информация относно родният политически, бизнес и държавен елит. Те никога не си позволяват да ги прекрачат. Малките кабелни телевизии си позволяват да го правят, но доста витиевато и символично. За корупцията, в която е затънала фатално държавата се говори винаги по-принцип, рядко с имена. И никога не се споменават данните и разследвания относно корупцията по върха елита.

За съжаление и в този материал няма да бъдат споменати!!! Само в независими и заглушавани от олигархичните медии сайтове може да бъде намерена информация с цифри и документи за „великите на деня“.

Съвсем заслужено България се намира на 113 място по свобода на медиите, според изследванията на авторитетни световни агенции. В буквалния смисъл на думата двадесетина продуценти, програмни директори и редактори в трите големи телевизии, изпълняващи указанията на „чичо Кой“, осигуряват необходимия политически комфорт на корумпирания ни елит, за да постига той необходимите му изборни резултати.

Дали в друга политическа ситуация тези медийни труженици няма да се почувстват крайно дискомфортно, влизайки завинаги в списъка „игнор“?!

България е попаднала в телевизионният капан на „чичо Кой“. От него няма лесно измъкване. Нацията е като хипнотизирана от медиите! Гражданите не могат да си повярват, че е възможно каквото и да е движение към истинска демокрация и справедливост. В условията на пълна физическа свобода те се чувстват и държат политически като несвободни!

Единственият разумен начин България да се освободи от този медиен капан е да се използва оръжието на олигархията – телевизията. Интернет дава вече възможност за аматьорски граждански тв-канали през YouTube. Чрез тях обаче няма как да се постигне значим политически резултат, аудиторията им е доста ограничена. Необходима е една малка, но амбициозна кабелна телевизия, която да обедини усилията на десетки сайтове и групи, действащи днес разпиляно и в асинхрон. Обединените им усилия в ефира биха поставили началото на края на модела КОЙ.

Днес звучи като фантазия, но утре?!

Андон Михайлов

Comments

comments