МАКАРЕНКО СЕ ЗАВРЪЩА, НЕ СПЕТЕ СПОКОЙНО, ДЕЦА!

%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%89%d0%b0%d0%b4-2
 

Неговите книги са ръководство за сурово действие, а не четиво под добродушната светлина на абажура

Така си знаех! Вместо “принципа на любовта” на Сухомлински – “принципа на превъзпитанието” ала Макаренко. На “прековаването”, за да се получи умалено копие на “хомо совйетикус” в целия му трафаретен и застрашителен “блясък”.

И веднага в съзнанието ми изплува картината на злощастния изпит по т.нар. педагогическа психология в Алма Матер. Преподавателката и нейният асистент ни посрещнаха в ранната сутрин с чайник, от който сърбаха подозрително често и без чаши, за да бъде ритуално. За всеки случай, а и заради вроденото при повечето хора чувство за дистанция /в недоразбиращата погнусеност, макар и лека/, се позиционирах, както бихме се изразили днес, на безопасно разстояние от чайника. И от двата артикулиращи все по-завалено “чайници”. Изпитът, така да се каже, беше “изпит”.

Но дори и те се стесняваха някак или по-скоро притесняваха да пропагандират “личността и делата” на Макаренко и макаренковщината, камо ли да ги венцехвалят. Някак мимоходничеха, някак въртяха очи. Тогава ни беше забавно. Днес усмивките замръзват.

Защото некачествено забравеното старо сега се завръща с премерен, сюрпризиращ и затова мощен “откат”. С дебелашко прокремълско намигване.

В голямата българска книжарница, в която видях “подаръчното” издание, се сконфузиха от моята реакция. И тя наистина беше остра. Не бяха свикнали на реакция към книги или каквото се разбира под това, сиреч.

%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%89%d0%b0%d0%b4-1

Как ли щяха да реагират на превода на един нов наказателно-процесуален кодекс на РФ в частта декриминализиране на побоя над деца, за мен си е терра инкогнита. Пък и откъде да се досещат, че “Книга за родителите” е било не “книга” за четене под добродушната светлина на абажура, а ръководство за действие?

На светлинно разстояние съм от мисълта, че срещу подобни сталинистки – или ултрадехуманизиращи пасквили, трябва да бъде задействано омерзителното оръжие, наречено “цензура”. И без това то, макар и ръждясало, още виси на стената и със самото си присъствие прогонва в зародиш “неправилните текстове”.

Затова призовавам децата: събудете се, надигнете се от креватчетата си и захапете за пръста всеки, който се опита да ви “покръства” с тази книга! Вие сте деца, вие можете да изобретявате и прилагате мигновено какви ли не трикове, за да вразумите и да се защитите. Преди да избягате. Преди да са ви придърпали обратно в “родителските колонии” на путинизма.

В минилагерите по ваш размер.

Не спете спокойно, деца!

Добринка Корчева

Comments

comments