ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЩЕ Е ИКОНОМИЧЕСКА, НО НЕ И ВОЕННА “ЗВЕЗДА НАД СХВАТКАТА”

mediapool.bg
 

 

Нови прекроявания и съюзявания се случват винаги в навечерието на война – на голяма война – дори конвенционална

 

Включвания и излизания от съюзи, унии, пактове… се осъществяват преди война – и то голяма война. Да го кажем открито, на висок глас. От какво се страхуваме? Че ще нарушим “свещения” принцип на “бащата на перестройката” Михаил Горбачов: “Паниката е приоритет на подчинените”?

Великобритания има свои сметки за уреждане с “империята на злото” и при една нова война ще действа различно – но в помощ – на континенталните европейски страни.

Най-големият й жест по време на Втората световна война е, че даде “подслон” и обществено-политически периметър за изява на полското правителство в изгнание. Континентална Европа и в средата на 30-те години се е опитвала да “успокоява” и “сдържа” до последно Хитлер. Но неговата военна машина поглъща Судетите, после Австрия… Европейските правителства мълчат и се преструват на “сдържани”. И едва когато Хитлер и Сталин нападат солидарно Полша от две страни, се досещат, че “ти си следващият”. И точно така се разиграват събитията. С единствената разлика, че в страните от Западна Европа Хитлер управлява чрез колаборационистки правителства. Путин днес копира неговата стратегия и в България – засега!, защото сме част от ЕС и НАТО.

На Стара Европа й е нужна една “Нова Европа” с нов-стар лидер – Полша, която да обедини около себе си останалите страни от Източна и Централна Европа и – разбира се, подготвена да поеме първа удара на Русия.

Много пъти съм говорил и писал, че първият удар – конвенционален, ще бъде по Беларус. Путин не възнамерява да връща никакви завзети територии – Крим беше само прелюдия, предястието на един исторически нео-лакомник, който поглъща с очи на “наследствен” хищник богатата трапеза на Европа. .

Ситуацията е много, много тревожна. Неутралитетът ни е закъснял – той е парафиран с примка на шията – фактическата и неотменяна окупация на България от СССР след 9 септември 1944 г.

Включването ни в пакт на страните от “Нова Европа” по тази основна причина беше изключено.

За обединението на “двете” Германии, падането на стената и изтеглянето на съветските военни части правителството в Бон и международните финансови институции платиха милиарди долари на Кремъл. Тези огромни средства не са могли да бъдат компенсирани с политически натиск върху Москва, защото съветските войски се намираха на границите със Западна Европа – дислоцирани в Полша /масирано военно присъсътвие/, и по-скромно – в бивша Чехословакия. Но за тези войски у нас цареше пълно мълчание. Според съветските пропагандни клишета тези войски са били „щит” на западните полски територии от апетита на „реваншистка” Германия.

За де-колонизацията на България не беше платено нищо – тоест, всички ние, гражданите или поданиците, платихме колосална, кървава цена за повторната си окупация – защото “на кого ни оставяш, бащице?”, изви на умряло българската “нова класа” и потърси защита от Москва. И този неин ход доказва, че в самата й същност е скрита и я определя “чуждостта” й на българското, на суверенността… Аз съм напълно убеден, че “българската” номенклатура е поискала този “чадър” – и тъй като предоставянето му е отговаряло напълно на агресивната доктрина на Русия, той й е бил предоставен – под формата на фактическа ре-колонизация на “ново диалектическо стъпало”. Но, източвайки суровини и финансови средства от България, Кремъл е упражнявал и политически натиск – което напълно противоречи на твърденията на комунистическите и ревашистки сили у нас, че с приобщаването си към ЕС и НАТО сме изгубили „необятните руски пазари”. И за жалост е противоположно на политиката на Запада към Русия – да налива огромни средства в нейната стигнала до колапс икономика, но да не упражнява никакъв – или минималистичен – политически натиск. А без него, както вече се убедихме, не е възможно да се „самозароди” нито свободен пазар, нито демократично общество.

Ново прекрояване и нови съюзи винаги се случват непосредствено преди война. Преди голяма война. Дори и тя да е конвенционална. Смъртта обаче никога не е. Тя е извънмерно събитие – поне за генерациите, родени и живели в относителен мир 70 години. Немалък срок – достатъчен да се забрави на биологично и социално равнище грохотът на оръдията и танковете, свистенето на снарядите, бомбардировките, разрушенията, концлагерите, масовите депортации и разстрели, анахроничните зверства на двата тоталитарни режима, изнесли вътрешната си агресия и жестокост към света – за завладяване на “жизнено пространство”, което за завладените е означавало “пространство на смъртта”.

След тази голяма конвенционална война севропейският свят ще се дели на две: на поколение, помнещо мира, и на поколение, помнещо /и разказващо/ войната. Дано второто е по-многобройно.

Но да се върнем към Великобритания. В близко бъдеще тя ще е отчасти икономическа “звезда над схватката”, но не и военна – и това трябва добре да се помни от Москва.

Следващите членове на НАТО ще са Украйна и Грузия. Два “универсални” ключа към “другата” Евразия – по степ и море, различна от тази, към която ни тласка с “хибридни” приклади режимът в Русия.

 

Добринка Корчева

Comments

comments